Apr 21, 2011, 8:39 AM

Стъпки към рая

  Poetry » Other
819 0 5

 

 

Разливат празничен звън в полунощ

камбаните на моя светъл храм.

Сбрали на Вярата тихата мощ,

помитат человечески болки и срам.

И Спасителят, с блага усмивка,

докосва уморените хорски чела.

Прибира грехът своята вехта завивка

и се стопява позорно в нощта...

Светлината на Прошката плисва

в милионите свещи навън,

а сърцата – пречистени с Истина,

се събуждат от дългия сън.

Грейва във бяло чистата стая

на моята грешна душа...

А по пода, невидими


                      стъпки към Рая,

                                   ми показват накъде да вървя...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....