10 янв. 2011 г., 16:17

Стъпки по хоризонта

673 0 8

Стъпка по стъпка от теб си отивам,
оставям ти всичко - шепа мигове къси,
на пръсти пристъпвам по спомени гнили,
тръгвам - сама да открия кръста си.

Стъпка по стъпка топя се във дните ти,
повярвах, поисках - и вече се случва,
на възел моряшки сплитам косите,
с тях и всички разпръснати чувства.

Стъпка по стъпка в хоризонт се превръщам,
като мигла потъвам във пясъка спитен,
уморен щом потърсиш моята тиха прегръдка,
прободи хоризонта, за да дишат косите ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошна поанта!
    Пишеш със стил.
  • Сипе се,като пясък заличаващ дирите...Тъжно,но не безнадежно(прободи хоризонта,за да дишат косите ми.)Много ми хареса
  • Благодарности и много за всички!!! Руми, пясъкът би могъл да бъде и ситен (римата и ритъма не се губят), но в случая имам предвид точно спитен - смачкан, сплескан като пита - сПитен.
  • Ехее, много хубаво, много красиво... Поздравления.
  • "в хоризонт се превръщам"!
    В това има голям подтекст!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...