10 янв. 2011 г., 16:17

Стъпки по хоризонта

672 0 8

Стъпка по стъпка от теб си отивам,
оставям ти всичко - шепа мигове къси,
на пръсти пристъпвам по спомени гнили,
тръгвам - сама да открия кръста си.

Стъпка по стъпка топя се във дните ти,
повярвах, поисках - и вече се случва,
на възел моряшки сплитам косите,
с тях и всички разпръснати чувства.

Стъпка по стъпка в хоризонт се превръщам,
като мигла потъвам във пясъка спитен,
уморен щом потърсиш моята тиха прегръдка,
прободи хоризонта, за да дишат косите ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошна поанта!
    Пишеш със стил.
  • Сипе се,като пясък заличаващ дирите...Тъжно,но не безнадежно(прободи хоризонта,за да дишат косите ми.)Много ми хареса
  • Благодарности и много за всички!!! Руми, пясъкът би могъл да бъде и ситен (римата и ритъма не се губят), но в случая имам предвид точно спитен - смачкан, сплескан като пита - сПитен.
  • Ехее, много хубаво, много красиво... Поздравления.
  • "в хоризонт се превръщам"!
    В това има голям подтекст!
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...