10.01.2011 г., 16:17

Стъпки по хоризонта

666 0 8

Стъпка по стъпка от теб си отивам,
оставям ти всичко - шепа мигове къси,
на пръсти пристъпвам по спомени гнили,
тръгвам - сама да открия кръста си.

Стъпка по стъпка топя се във дните ти,
повярвах, поисках - и вече се случва,
на възел моряшки сплитам косите,
с тях и всички разпръснати чувства.

Стъпка по стъпка в хоризонт се превръщам,
като мигла потъвам във пясъка спитен,
уморен щом потърсиш моята тиха прегръдка,
прободи хоризонта, за да дишат косите ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошна поанта!
    Пишеш със стил.
  • Сипе се,като пясък заличаващ дирите...Тъжно,но не безнадежно(прободи хоризонта,за да дишат косите ми.)Много ми хареса
  • Благодарности и много за всички!!! Руми, пясъкът би могъл да бъде и ситен (римата и ритъма не се губят), но в случая имам предвид точно спитен - смачкан, сплескан като пита - сПитен.
  • Ехее, много хубаво, много красиво... Поздравления.
  • "в хоризонт се превръщам"!
    В това има голям подтекст!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...