10 ene 2011, 16:17

Стъпки по хоризонта

  Poesía » Otra
674 0 8

Стъпка по стъпка от теб си отивам,
оставям ти всичко - шепа мигове къси,
на пръсти пристъпвам по спомени гнили,
тръгвам - сама да открия кръста си.

Стъпка по стъпка топя се във дните ти,
повярвах, поисках - и вече се случва,
на възел моряшки сплитам косите,
с тях и всички разпръснати чувства.

Стъпка по стъпка в хоризонт се превръщам,
като мигла потъвам във пясъка спитен,
уморен щом потърсиш моята тиха прегръдка,
прободи хоризонта, за да дишат косите ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкошна поанта!
    Пишеш със стил.
  • Сипе се,като пясък заличаващ дирите...Тъжно,но не безнадежно(прободи хоризонта,за да дишат косите ми.)Много ми хареса
  • Благодарности и много за всички!!! Руми, пясъкът би могъл да бъде и ситен (римата и ритъма не се губят), но в случая имам предвид точно спитен - смачкан, сплескан като пита - сПитен.
  • Ехее, много хубаво, много красиво... Поздравления.
  • "в хоризонт се превръщам"!
    В това има голям подтекст!
    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...