15 авг. 2015 г., 19:46

Стъпки по пътечката

Поэзия » Другая

580 0 6

Стъпки по пътечката

Няма ли да ме поканиш в малката си къща?
Искам да отида при прозореца,
да видя онази, старата круша
заради която сама съм на слънцето.
Няма ли да ми отвориш ръждясалата порта
и да видиш колко съм изгубена,
да ме гушнеш в уюта на естественото.
Аз съм просто една детска влюбеност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Благодаря ти, Гаврил! Прав си - най-добре е да се почувства

2015-08-17T12:45:31+03:00
Burns

Естественото - това е естествената детска влюбеност, бликаща от редовете
За този стих може много да се каже, но е най-добре да се почувства!

2015-08-17T10:56:25+03:00
limeruna (Йоана)

Благодаря ви! Желая една усмихната вълшебна вечер на всички ви

2015-08-16T20:21:04+03:00
rocker (Велин)

Аз вече казах, че имаш страхотни попадения и ти пак го доказваш. Хубава е символиката на прозореца и портата. Поздрави!

2015-08-16T19:42:53+03:00
pantommind (Драго)

Харесах!Много!

2015-08-16T16:49:10+03:00