limeruna (Йоана)
564 3371
15.08.2015 г., 19:46 ч.

Стъпки по пътечката 

  Поезия » Друга
368 0 6

Стъпки по пътечката

Няма ли да ме поканиш в малката си къща?
Искам да отида при прозореца,
да видя онази, старата круша
заради която сама съм на слънцето.
Няма ли да ми отвориш ръждясалата порта
и да видиш колко съм изгубена,
да ме гушнеш в уюта на естественото.
Аз съм просто една детска влюбеност.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Гаврил! Прав си - най-добре е да се почувства
  • Естественото - това е естествената детска влюбеност, бликаща от редовете
    За този стих може много да се каже, но е най-добре да се почувства!
  • Благодаря ви! Желая една усмихната вълшебна вечер на всички ви
  • Аз вече казах, че имаш страхотни попадения и ти пак го доказваш. Хубава е символиката на прозореца и портата. Поздрави!
  • Харесах!Много!
  • Да!"Аз съм просто една детска влюбеност."
    Харесах и оценявам написаното, Йоана!
    Поздрави от мен и хубав летен ден!
Предложения
: ??:??