Aug 15, 2015, 7:46 PM

Стъпки по пътечката

  Poetry » Other
577 0 6

Стъпки по пътечката

Няма ли да ме поканиш в малката си къща?
Искам да отида при прозореца,
да видя онази, старата круша
заради която сама съм на слънцето.
Няма ли да ми отвориш ръждясалата порта
и да видиш колко съм изгубена,
да ме гушнеш в уюта на естественото.
Аз съм просто една детска влюбеност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Гаврил! Прав си - най-добре е да се почувства
  • Естественото - това е естествената детска влюбеност, бликаща от редовете
    За този стих може много да се каже, но е най-добре да се почувства!
  • Благодаря ви! Желая една усмихната вълшебна вечер на всички ви
  • Аз вече казах, че имаш страхотни попадения и ти пак го доказваш. Хубава е символиката на прозореца и портата. Поздрави!
  • Харесах!Много!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...