13 сент. 2007 г., 15:08

Стъпките на забравата 

  Поэзия
571 0 12

Най-хубавите спомени остават,

притиснати дълбоко до сърцето.

Но нещо в мене бавно те забравя.

На малки хапки гълта ежедневието

смеха ти кадифен, попил в очите;

присъствието - нежно разпиляно

около мене. И обичането,

отворило врати за постоянно.

В зениците ми бавно се размива,

в мъгла от сълзи, яснотата на чертите.

А пътищата вечер избледняват

под отслабващия блясък на мечтите.

Солената тъга попива в мене.

......

И спомените като старци  побеляват

под вечно бързащия ход на времето

и плашещите стъпки на забравата...

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??