Стъпките на забравата
Най-хубавите спомени остават,
притиснати дълбоко до сърцето.
Но нещо в мене бавно те забравя.
На малки хапки гълта ежедневието
смеха ти кадифен, попил в очите;
присъствието - нежно разпиляно
около мене. И обичането,
отворило врати за постоянно.
В зениците ми бавно се размива,
в мъгла от сълзи, яснотата на чертите.
А пътищата вечер избледняват
под отслабващия блясък на мечтите.
Солената тъга попива в мене.
......
И спомените като старци побеляват
под вечно бързащия ход на времето
и плашещите стъпки на забравата...
© Инна All rights reserved.
