Слънце чорлавите си лъчи разреса,
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха,
сопранов смях опита се да ги догони,
нахален клаксон-баритон реши да ги задява,
а бледи мушката го насърчиха от балкона.
Дръвче едва докосна с лък стъклата,
а те издуха бузи – на тромпет да свирят,
съседката килим изтупа във стакато,
бездомен охлюв промърмори монотонна диря. ...