Субективно или Някой стават с г...ърба нагоре
Слънце чорлавите си лъчи разреса,
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха,
сопранов смях опита се да ги догони,
нахален клаксон-баритон реши да ги задява,
а бледи мушката го насърчиха от балкона.
Дръвче едва докосна с лък стъклата,
а те издуха бузи – на тромпет да свирят,
съседката килим изтупа във стакато,
бездомен охлюв промърмори монотонна диря.
Фанфари люлякови възвестиха: „Май е тук!”,
акорди от копнеж разменят черно-бели котки,
разбойник малък с камъчета свири по улука,
зад ъгъла сто коня мощно пеят дизелови ноти.
Денят навън се вихри в гениална ария,
а аз отказвам да я слушам – сънена и инатлива,
едно пране не спря да ръкопляска на фанфарите,
не знам, но... някак си без теб ми е фалшиво.
© Даниела All rights reserved.
