Суеверия

Поэзия » Белые стихи

1.1K 0 4

Черна котка,

писък зловещ

пресече

сплотения път,

дъжд пороен,

поличба лоша...

... в изоставена стая

дървена маса,

седнало на ъгъл

тъжно лице,

щастието беше отнето...

Прокудена истина,

факти говорят,

примиримост неискана,

мъгла гъста,

орисия страшна...

... в стара къща

похабена

зее вратата,

омърлушени хора,

хляб обърнат

ядат,

надеждата беше изгубена...

Бяла лястовица,

чуруликане шумно,

кацна на унилото рамо,

слънце горещо,

поверие добро...

... в старата къща

с изоставена стая,

гласовете мълчат...

... свободата се върна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Slaveya (Славка)

нека! благодаря!

2009-10-28T18:09:19+02:00
kotel (Мариана Вълкова)

Нека си имаме едно наум...Поздравче!

2009-10-28T16:59:50+02:00
Slaveya (Славка)

Благодаря ви Иренче, Весе, радвам се , Руми много си права, аз изобщо не вярвам в суеверия дори напротив, самата идеята за стиха се роди от една моя приятелка, която с нейните "задължителни" ритуали не си представя живота си
Благодаря ви! Усмихнат ден!

2009-10-28T16:11:12+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Суверията за съжаление така са вплетени в живота ни, че сме ги приели за нещо нормално. Но какво са всъщност те - страхове. Българите вярват като че ли повече в намесата на дявола, отколкото в милостта божия!
Хареса ми идеята на този стих. Замисля...

2009-10-28T15:52:26+02:00