28.10.2009 г., 2:13

Суеверия

1.1K 0 4

Черна котка,

писък зловещ

пресече

сплотения път,

дъжд пороен,

поличба лоша...

 

... в изоставена стая

дървена маса,

седнало на ъгъл

тъжно лице,

щастието беше отнето...

 

Прокудена истина,

факти говорят,

примиримост неискана,

мъгла гъста,

орисия страшна...

 

... в стара къща

похабена

зее вратата,

омърлушени хора,

хляб обърнат

ядат,

надеждата беше изгубена...

 

Бяла лястовица,

чуруликане шумно,

кацна на унилото рамо,

слънце горещо,

поверие добро...

 

... в старата къща

с изоставена стая,

гласовете мълчат...

... свободата се върна!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • нека! благодаря!
  • Нека си имаме едно наум...Поздравче!
  • Благодаря ви Иренче, Весе, радвам се , Руми много си права, аз изобщо не вярвам в суеверия дори напротив, самата идеята за стиха се роди от една моя приятелка, която с нейните "задължителни" ритуали не си представя живота си
    Благодаря ви! Усмихнат ден!
  • Суверията за съжаление така са вплетени в живота ни, че сме ги приели за нещо нормално. Но какво са всъщност те - страхове. Българите вярват като че ли повече в намесата на дявола, отколкото в милостта божия!
    Хареса ми идеята на този стих. Замисля...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...