Slaveya (Славка)
116 874
28.10.2009 г., 2:13 ч.

Суеверия 

  Поезия » Бели стихове
692 0 4

Черна котка,

писък зловещ

пресече

сплотения път,

дъжд пороен,

поличба лоша...

 

... в изоставена стая

дървена маса,

седнало на ъгъл

тъжно лице,

щастието беше отнето...

 

Прокудена истина,

факти говорят,

примиримост неискана,

мъгла гъста,

орисия страшна...

 

... в стара къща

похабена

зее вратата,

омърлушени хора,

хляб обърнат

ядат,

надеждата беше изгубена...

 

Бяла лястовица,

чуруликане шумно,

кацна на унилото рамо,

слънце горещо,

поверие добро...

 

... в старата къща

с изоставена стая,

гласовете мълчат...

... свободата се върна!

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • нека! благодаря!
  • Нека си имаме едно наум...Поздравче!
  • Благодаря ви Иренче, Весе, радвам се , Руми много си права, аз изобщо не вярвам в суеверия дори напротив, самата идеята за стиха се роди от една моя приятелка, която с нейните "задължителни" ритуали не си представя живота си
    Благодаря ви! Усмихнат ден!
  • Суверията за съжаление така са вплетени в живота ни, че сме ги приели за нещо нормално. Но какво са всъщност те - страхове. Българите вярват като че ли повече в намесата на дявола, отколкото в милостта божия!
    Хареса ми идеята на този стих. Замисля...
Предложения
: ??:??