23 мар. 2015 г., 23:49 2015-03-23T23:50:41+02:00

Суховей

Поэзия

973 1 23

Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее.

Непонятното пладне предаде ме.
Остри сенки стърчат от колчана
на деня, издължил се от залезност
под крилата на черните врани.

Асансьорът на мрака се спуска -
паяк хищен от друга вселена.
И от него не чакам съчувствие,
а затварям очи да ме вземе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-01-14T11:56:58+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Добре казано, но много тъжно, много тъжно."Под крилата на черните врани"Силно изразена тревога.Враните са носител на тъга, на жалост.........Младен по смело и по ведро.Ти можеш.......

2017-01-14T11:07:21+02:00
limeruna (Йоана)

Явно е учтив паяк, защото връща обратно... Денят се повтаря отново и отново... Краят се повтаря отново и отново... Красиво описание на това преживяване. Да те отнесат някъде далеч. Като отиване в страната на сънищата. Много е хубаво, нямаше как да не коментирам. Моите възхищения!

2016-09-25T09:13:01+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Марина! Приемам твоя коментар като комплимент. Значи сравнително добре съм си свършил работата. Съжалявам, че толкова късно ти благодаря, но съвсем случайно попаднах на коментара ти.

2016-01-14T22:49:19+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Тръпки ме полазиха - някакво ужасно чувство на страх ме обзема..., завидни метафори...!!!
"Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее."

2016-01-09T08:11:28+02:00