Mar 23, 2015, 11:49 PM 2015-03-23T23:50:41+02:00

Суховей

Poetry

975 1 23

Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее.

Непонятното пладне предаде ме.
Остри сенки стърчат от колчана
на деня, издължил се от залезност
под крилата на черните врани.

Асансьорът на мрака се спуска -
паяк хищен от друга вселена.
И от него не чакам съчувствие,
а затварям очи да ме вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-01-14T11:56:58+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Добре казано, но много тъжно, много тъжно."Под крилата на черните врани"Силно изразена тревога.Враните са носител на тъга, на жалост.........Младен по смело и по ведро.Ти можеш.......

2017-01-14T11:07:21+02:00
limeruna (Йоана)

Явно е учтив паяк, защото връща обратно... Денят се повтаря отново и отново... Краят се повтаря отново и отново... Красиво описание на това преживяване. Да те отнесат някъде далеч. Като отиване в страната на сънищата. Много е хубаво, нямаше как да не коментирам. Моите възхищения!

2016-09-25T09:13:01+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Марина! Приемам твоя коментар като комплимент. Значи сравнително добре съм си свършил работата. Съжалявам, че толкова късно ти благодаря, но съвсем случайно попаднах на коментара ти.

2016-01-14T22:49:19+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Тръпки ме полазиха - някакво ужасно чувство на страх ме обзема..., завидни метафори...!!!
"Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее."

2016-01-09T08:11:28+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0