23.03.2015 г., 23:49 ч.
Суховей
Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее.
Непонятното пладне предаде ме.
Остри сенки стърчат от колчана
на деня, издължил се от залезност
под крилата на черните врани.
Асансьорът на мрака се спуска -
паяк хищен от друга вселена.
И от него не чакам съчувствие,
а затварям очи да ме вземе.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
Добре казано, но много тъжно, много тъжно."Под крилата на черните врани"Силно изразена тревога.Враните са носител на тъга, на жалост.........Младен по смело и по ведро.Ти можеш.......
-
Явно е учтив паяк, защото връща обратно... Денят се повтаря отново и отново... Краят се повтаря отново и отново... Красиво описание на това преживяване. Да те отнесат някъде далеч. Като отиване в страната на сънищата. Много е хубаво, нямаше как да не коментирам. Моите възхищения!
-
Благодаря ти, Марина! Приемам твоя коментар като комплимент. Значи сравнително добре съм си свършил работата. Съжалявам, че толкова късно ти благодаря, но съвсем случайно попаднах на коментара ти.
-
Тръпки ме полазиха - някакво ужасно чувство на страх ме обзема..., завидни метафори...!!!
"Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее." -
Благодаря и аз за вниманието, Елена!
-
Хубаво си го казал ! Благодаря ти !
-
Благодаря за вниманието, Пламена! Честито Благовещение и на теб!
Блага вест да получиш!
Сърдечен поздрав! -
Тъжен, но хубав и вълнуващ стих!
Поздрави и от мен,Мисан
и честито Благовещение! -
Благодаря за вниманието, Василе и Доче! Вашето мнение е един важен ориентир за мен. Трогнат съм, че ме посетихте.
Приятна вечер и успехи във всичко! -
"Непонятното пладне предаде ме."
По средата е пладнето... Има
още време за кръпки и гневност.
Във душата все някога зимата
ще отстъпи и слънце ще грейне...
-
Тони, Василка, Кръстина, Краси, Самодива, Ивелина, Ивон, Латинка и Евелина, трогнат съм и съм ви дълбоко благодарен за вниманието да прочетете, коментирате и оцените този текст!
Желая ви щастливи пролетни дни и много вдъхновено перо! -
От суховейя светът изпепелява..., малко тъжно...!!!
-
!
Хубава вечер! -
Харесах!
-
Прекрасно...
С една тъжна нотка, но кадифено галеща сетивата!
Браво! -
"Непонятното пладне предаде ме."
Предаваме се сами. Поздрави! -
Остри сенки стърчат от колчана
на деня, издължил се от залезност
Страхотна метафора, пробождат тези остри сенки, пробождат!
Стихът е цялостен, въздействащо композирана хармония на чувства, настроения и образност!
Поздрави, Младене! -
Силно въздействащ елегичен стих, много силни, стилни и автентични метафори! Поздрави и от мен! И по-оптимистично занапред, пожелавам и на лирическия, и на Поета щастливо сбъднати мечти! Бъди!
-
Майстор на метафорите! Браво! Поздрав!
-
Поздрави и от мен, Младене!Много оригинално, както всякога.Метафорите ти са неповторими.Образност и всичко е свързано с дълбоки чувства, които идват направо от сърцето.Времена и пространства, планети и вселени
сякаш усещат твоето присъствие или по-скоро ти ги привличаш.
Поздрав за този оригинален талант! -
Рени и Елица, трогнахте ме с вашето внимание и хубави думи! Дано наистина заслужавам признанието на такива красиви и изискани дами като вас, които ме възхищават с творбите си.
Желая ви пролетна сбъднатост и нови изящни стихотворения!
Благодаря ти за вниманието, Руми! Сърдечен поздрав от мен! -
Залезът навява тъга, защото ни напомня, че всичко свършва един ден.
"Съсирено слънце" и "асансьорът на мрака" водят към елегичното чувство на финала...
Тъгата ти отива, Мисана! -
Мисана, аз те поздравявам!Бих цитирала цялото. Няма да го направя. Нека се чете от извора. Порази ме!И аплодирам таланта ти!
"Асансьорът на мрака се спуска -
паяк хищен от друга вселена.
И от него не чакам съчувствие,
а затварям очи да ме вземе."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
