27 авг. 2019 г., 09:16

Суша 

  Поэзия » Пейзажная
464 0 0

Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.

И свила се кротичко, всяка гадинка немее,

очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.

Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.

 

С попукани устни земята измолва пощада,

че в суха утроба ни клас, нито плод ще се пръкне,

че пак под прежурящо слънце деня ще изстрада,

безсилна, сломена без капчица дъжд ще замръкне.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??