27.08.2019 г., 9:16 ч.

Суша 

  Поезия » Пейзажна
390 0 0

Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.

И свила се кротичко, всяка гадинка немее,

очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.

Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.

 

С попукани устни земята измолва пощада,

че в суха утроба ни клас, нито плод ще се пръкне,

че пак под прежурящо слънце деня ще изстрада,

безсилна, сломена без капчица дъжд ще замръкне.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??