Суша
Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.
И свила се кротичко, всяка гадинка немее,
очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.
Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.
С попукани устни земята измолва пощада,
че в суха утроба ни клас, нито плод ще се пръкне,
че пак под прежурящо слънце деня ще изстрада,
безсилна, сломена без капчица дъжд ще замръкне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
