Суша

Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.

И свила се кротичко, всяка гадинка немее,

очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.

Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.

С попукани устни земята измолва пощада,

че в суха утроба ни клас, нито плод ще се пръкне,

че пак под прежурящо слънце деня ще изстрада,

безсилна, сломена без капчица дъжд ще замръкне.