Суша

27 ago 2019, 9:16

Poesía » Del paisaje

465 0 0

Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.

И свила се кротичко, всяка гадинка немее,

очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.

Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.

С попукани устни земята измолва пощада,

че в суха утроба ни клас, нито плод ще се пръкне,

че пак под прежурящо слънце деня ще изстрада,

безсилна, сломена без капчица дъжд ще замръкне.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.