Сутрешен биосеанс
( може да се чете и вечер )
Болезнен стон на тялото улавям...
Трепет на сълза разсича привидната тишина.
Зората разсейва бледите облачни пухчета.
Вдишвам утринна прана с жадна чувствителност...
Зареждам с разтворени длани слънчева аура...
Попадам в хармонично трептящо поле -
енергийните вихри пронизват плътта ми...
Обричат ме да оставя жива следа...