Oct 18, 2007, 8:45 AM

Сутрешен биосеанс

  Poetry
777 0 4
 

           Сутрешен биосеанс


       ( може да се чете и вечер )


Болезнен стон на тялото улавям...

Трепет на сълза разсича привидната тишина.

Зората разсейва бледите облачни пухчета.

Вдишвам утринна прана с жадна чувствителност...

Зареждам с разтворени длани слънчева аура...

Попадам в хармонично трептящо поле -

енергийните вихри пронизват плътта ми...

Обричат ме да оставя жива следа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...