Rois (Събина Брайчева)
478 947
20 нояб. 2008 г., 08:24

Сутрешна бъркотия или когато разбирам, че не те обичам... 

  Поэзия » Любовная
701 0 7
Просто спрях. Сърцето спря.
Смъкнах тапетите с въздишки по теб.
Измъкнах те от ъглите на моята душа.
Сега си просто свален от стената портрет.

Не знам как. Безумно те обичах
и беше ми хубаво, когато беше ми в сърцето.
Но дрехите ти с времето взеха да прозират.
Не си за мен. И твърде празно е под твоите жакети.

Прости ми, че ти се струвах влюбено глуповата.
Решил си, че постановката твоя ще бъде?
Все още никой не успя да размени за мен небето със земята.
А ти не си Атлас, а Нарцис. Сценарият е мой и за четене ти е труден.

Не съм злобна. Просто така е.
Няма да паля факли със запалки.
Няма поддържащ актьор да оставя главна роля да играе.
Слънцата стават черни дупки. Да беше луна, тогава нямаше да си тук за малко...

Омръзна ми от слънца самонадеяни.
Да беше светил по-малко, но да беше за мен.
А ти, самоогрял се в огледало разсеяно,
дори не разбра, че животът ми не е вече от тебе заслепен.

Аз просто не съм приятелка с зората
и няма как със мен да ти е писано.
Не искам да се превъплъщавам в облак, когато ти приписваш си дъгата.
Аз търся някой, за чиито дълбини да съм орисана...


20.11.2008г.
гр. Пловдив

© Събина Брайчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Рот, мерси за страхотния коментар!!!
  • Страхотно , нямам думи ! И за да те подкрепя , ти пиша една моя скоропоговорка , о к ?
    Казва се 'Прозрачно'

    До болка , направо изгубен ,
    във себе си лудо е влюбен !
    На тръгване , рутинно просто ,
    получи подарък ,
    самотен остров .
    И замина веднага за там ,
    за да бъде класически сам .
  • Адио аморе мио .. е баста! Така момиче силно, с двете ръце корена, и до кръв, без да се удължава излишно агонията!
  • Много силен стих! Поздравления!
  • Орисана за Обич!Поздравления - много хубав стих!
  • поздрав
  • Сладкишче, браво на теб... ей така просто една сутрин, докато сме сънени, понякога дори без да искаме - смъкваме всички тапети с въздишки по измислените герои. Good Bye!
Предложения
: ??:??