Просто спрях. Сърцето спря.
Смъкнах тапетите с въздишки по теб.
Измъкнах те от ъглите на моята душа.
Сега си просто свален от стената портрет.
Не знам как. Безумно те обичах
и беше ми хубаво, когато беше ми в сърцето.
Но дрехите ти с времето взеха да прозират.
Не си за мен. И твърде празно е под твоите жакети.
Прости ми, че ти се струвах влюбено глуповата.
Решил си, че постановката твоя ще бъде?
Все още никой не успя да размени за мен небето със земята.
А ти не си Атлас, а Нарцис. Сценарият е мой и за четене ти е труден. ...