Сутрешна бъркотия или когато разбирам, че не те обичам...
Просто спрях. Сърцето спря.
Смъкнах тапетите с въздишки по теб.
Измъкнах те от ъглите на моята душа.
Сега си просто свален от стената портрет.
Не знам как. Безумно те обичах
и беше ми хубаво, когато беше ми в сърцето.
Но дрехите ти с времето взеха да прозират.
Не си за мен. И твърде празно е под твоите жакети.
Прости ми, че ти се струвах влюбено глуповата.
Решил си, че постановката твоя ще бъде?
Все още никой не успя да размени за мен небето със земята.
А ти не си Атлас, а Нарцис. Сценарият е мой и за четене ти е труден.
Не съм злобна. Просто така е.
Няма да паля факли със запалки.
Няма поддържащ актьор да оставя главна роля да играе.
Слънцата стават черни дупки. Да беше луна, тогава нямаше да си тук за малко...
Омръзна ми от слънца самонадеяни.
Да беше светил по-малко, но да беше за мен.
А ти, самоогрял се в огледало разсеяно,
дори не разбра, че животът ми не е вече от тебе заслепен.
Аз просто не съм приятелка с зората
и няма как със мен да ти е писано.
Не искам да се превъплъщавам в облак, когато ти приписваш си дъгата.
Аз търся някой, за чиито дълбини да съм орисана...
20.11.2008г.
гр. Пловдив
Смъкнах тапетите с въздишки по теб.
Измъкнах те от ъглите на моята душа.
Сега си просто свален от стената портрет.
Не знам как. Безумно те обичах
и беше ми хубаво, когато беше ми в сърцето.
Но дрехите ти с времето взеха да прозират.
Не си за мен. И твърде празно е под твоите жакети.
Прости ми, че ти се струвах влюбено глуповата.
Решил си, че постановката твоя ще бъде?
Все още никой не успя да размени за мен небето със земята.
А ти не си Атлас, а Нарцис. Сценарият е мой и за четене ти е труден.
Не съм злобна. Просто така е.
Няма да паля факли със запалки.
Няма поддържащ актьор да оставя главна роля да играе.
Слънцата стават черни дупки. Да беше луна, тогава нямаше да си тук за малко...
Омръзна ми от слънца самонадеяни.
Да беше светил по-малко, но да беше за мен.
А ти, самоогрял се в огледало разсеяно,
дори не разбра, че животът ми не е вече от тебе заслепен.
Аз просто не съм приятелка с зората
и няма как със мен да ти е писано.
Не искам да се превъплъщавам в облак, когато ти приписваш си дъгата.
Аз търся някой, за чиито дълбини да съм орисана...
20.11.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
