3 дек. 2008 г., 07:45

Сватба

1K 0 2
В огнена жар изгаря кръвта
и кървав пламъчен дим рисува
ангел тлеещ в сляпата шир.

Бела снага!... Бело лице!...
Бели звезди изпиват
искрящо зелени очи...

Сега се чернееш трънлива,
насред черната пепел
от безброй почернели души.

...

Въгленен звън оглася скръбта,
обезумяло небето ридай и огън вали,
мъжки очи допиват бледната ти красота,
докато нощта те обгръща в мъгли.

В нестинарска сватба - с бяла роба,
изтъкана от сълзи и обшита с печал -
със Смъртта се сроди и тя те скри
в черен дворец зад мраморен плет...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богомил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека не звучи като заяждане, но само аз ли виждам очеизбождащата прилика?

    Дони и Момчил - Нестинарка

    Огнена жар пали кръвта,
    пламъчен дим рисува
    горска тишина.

    Бяла снага, бело лице,
    бели звезди изгарят
    в двете ти ръце.
    Бели звезди изгарят
    в двете ти ръце.

    Въгленен звън лее жарта,
    мъжки очи изстиват
    в твойта красота.

    Мъжки сълзи солят пръстта,
    няма жених, а сватба
    вдигаш ти сама.
    Няма жених, а сватба
    вдигаш ти сама.

    Було от жар сплиташ с ръце,
    огнен гердан се вие
    в белите нозе.
    Гръмва небе, огън вали.
    Ти в нестинарска сватба
    с мрака се сроди.
    Ти в нестинарска сватба
    с мрака се сроди.
    Ти в нестинарска сватба
    с мрака се сроди.

    http://vbox7.com/play:2a95213e
  • Страхотно внушение!
    Й-й-й-йес!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...