Сватба
и кървав пламъчен дим рисува
ангел тлеещ в сляпата шир.
Бела снага!... Бело лице!...
Бели звезди изпиват
искрящо зелени очи...
Сега се чернееш трънлива,
насред черната пепел
от безброй почернели души.
...
Въгленен звън оглася скръбта,
обезумяло небето ридай и огън вали,
мъжки очи допиват бледната ти красота,
докато нощта те обгръща в мъгли.
В нестинарска сватба - с бяла роба,
изтъкана от сълзи и обшита с печал -
със Смъртта се сроди и тя те скри
в черен дворец зад мраморен плет...
© Богомил All rights reserved.