Dorian_Hawke (Богомил) Dorian_Hawke (Богомил)
29
Dec 3, 2008, 7:45 AM

Сватба

  Poetry » Other
1K 0 2
В огнена жар изгаря кръвта
и кървав пламъчен дим рисува
ангел тлеещ в сляпата шир.

Бела снага!... Бело лице!...
Бели звезди изпиват
искрящо зелени очи...

Сега се чернееш трънлива,
насред черната пепел
от безброй почернели души.

...

Въгленен звън оглася скръбта,
обезумяло небето ридай и огън вали,
мъжки очи допиват бледната ти красота,
докато нощта те обгръща в мъгли.

В нестинарска сватба - с бяла роба,
изтъкана от сълзи и обшита с печал -
със Смъртта се сроди и тя те скри
в черен дворец зад мраморен плет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Heart_of_Fire (Елмира Митева)
    Heart_of_Fire (Елмира Митева)
    Нека не звучи като заяждане, но само аз ли виждам очеизбождащата прилика?

    Дони и Момчил - Нестинарка

    Огнена жар пали кръвта,
    пламъчен дим рисува
    горска тишина.

    Бяла снага, бело лице,
    бели звезди изгарят
    в двете ти ръце.
    Бели звезди изгарят
    в двете ти ръце.

    Въгленен звън лее жарта,
    мъжки очи изстиват
    в твойта красота.

    Мъжки сълзи солят пръстта,
    няма жених, а сватба
    вдигаш ти сама.
    Няма жених, а сватба
    вдигаш ти сама.

    Було от жар сплиташ с ръце,
    огнен гердан се вие
    в белите нозе.
    Гръмва небе, огън вали.
    Ти в нестинарска сватба
    с мрака се сроди.
    Ти в нестинарска сватба
    с мрака се сроди.
    Ти в нестинарска сватба
    с мрака се сроди.

    http://vbox7.com/play:2a95213e
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Страхотно внушение!
    Й-й-й-йес!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0