3 dic 2008, 7:45

Сватба 

  Poesía » Otra
838 0 2
В огнена жар изгаря кръвта
и кървав пламъчен дим рисува
ангел тлеещ в сляпата шир.

Бела снага!... Бело лице!...
Бели звезди изпиват
искрящо зелени очи...

Сега се чернееш трънлива,
насред черната пепел
от безброй почернели души.

...

Въгленен звън оглася скръбта,
обезумяло небето ридай и огън вали,
мъжки очи допиват бледната ти красота,
докато нощта те обгръща в мъгли.

В нестинарска сватба - с бяла роба,
изтъкана от сълзи и обшита с печал -
със Смъртта се сроди и тя те скри
в черен дворец зад мраморен плет...

© Богомил Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека не звучи като заяждане, но само аз ли виждам очеизбождащата прилика?

    Дони и Момчил - Нестинарка

    Огнена жар пали кръвта,
    пламъчен дим рисува
    горска тишина.

    Бяла снага, бело лице,
    бели звезди изгарят
    в двете ти ръце.
    Бели звезди изгарят
    в двете ти ръце.

    Въгленен звън лее жарта,
    мъжки очи изстиват
    в твойта красота.

    Мъжки сълзи солят пръстта,
    няма жених, а сватба
    вдигаш ти сама.
    Няма жених, а сватба
    вдигаш ти сама.

    Було от жар сплиташ с ръце,
    огнен гердан се вие
    в белите нозе.
    Гръмва небе, огън вали.
    Ти в нестинарска сватба
    с мрака се сроди.
    Ти в нестинарска сватба
    с мрака се сроди.
    Ти в нестинарска сватба
    с мрака се сроди.

    http://vbox7.com/play:2a95213e
  • Страхотно внушение!
    Й-й-й-йес!
Propuestas
: ??:??