15 нояб. 2015 г., 20:30

Сватба

560 0 4

СВАТБА

 

Пилея чувства и надежди,
а сам си паля светлината в къщи,
живота в спомени подреждам
и само самотата ме прегръща.

 

Понякога дори си я представям
като жена, която ме обича,
като жена, която е красива
и нежна като първото кокиче.

 

Представям си я като тихи стъпки,
като летен вятър във листата,
като капката на ледена висулка...
Аз често си представям самотата.

 

И свикнах с нея. Не ми пречи.
Понякога дори ме радва...
Така че смятам в скоро време
на самотата да предложа сватба!

 

 

Емил Стоянов
15.11.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...