СВАТБА
Пилея чувства и надежди,
а сам си паля светлината в къщи,
живота в спомени подреждам
и само самотата ме прегръща.
Понякога дори си я представям
като жена, която ме обича,
като жена, която е красива
и нежна като първото кокиче.
Представям си я като тихи стъпки,
като летен вятър във листата,
като капката на ледена висулка...
Аз често си представям самотата.
И свикнах с нея. Не ми пречи.
Понякога дори ме радва...
Така че смятам в скоро време
на самотата да предложа сватба!
Емил Стоянов
15.11.2015г.
© Емил Стоянов Всички права запазени
Прекрасен стих, Емо!