Сватба
Още пазя снимките от сватбата ми тъй забързана.
Помня и лицата на пияниците как подрипваха чевръсто.
Спомням си децата как се радваха посмуквайки близалки.
Помня още тъста как се мръщеше.
А пък маминка щастливо... сълзи бършеше.
Стонът на нощната пружина помня, обзета от агония.
Булчинската рокля плачеше за гардероба.
Свещник скромно се обърна...
Само еленът на стената ТЪЙ РОГАТ
ми проговори:
След време, братко...
след време,
като се видим на стената,
ПАК ЩЕ СИ ГОВОРИМ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Манчев Все права защищены
