18 ago 2017, 0:03

Сватба 

  Poesía » Verso libre
338 1 8

Още пазя снимките от сватбата ми тъй забързана.

Помня и лицата на пияниците как подрипваха чевръсто.

Спомням си децата как се радваха посмуквайки близалки.

Помня още тъста как се мръщеше.

А пък маминка щастливо... сълзи бършеше.

 

Стонът на нощната пружина помня, обзета от агония.

Булчинската рокля плачеше за гардероба.

Свещник скромно се обърна...

 

Само еленът на стената ТЪЙ РОГАТ

ми проговори:

 

След време, братко...

след време,

като се видим на стената,

ПАК ЩЕ СИ ГОВОРИМ.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??