Сватба
Още пазя снимките от сватбата ми тъй забързана.
Помня и лицата на пияниците как подрипваха чевръсто.
Спомням си децата как се радваха посмуквайки близалки.
Помня още тъста как се мръщеше.
А пък маминка щастливо... сълзи бършеше.
Стонът на нощната пружина помня, обзета от агония.
Булчинската рокля плачеше за гардероба.
Свещник скромно се обърна...
Само еленът на стената ТЪЙ РОГАТ
ми проговори:
След време, братко...
след време,
като се видим на стената,
ПАК ЩЕ СИ ГОВОРИМ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
