2 сент. 2014 г., 12:43

Сватбата

574 0 5

                             Сватбата

 

 

                               И  ето  пристигам  тържествено  светла!

                               Прегърнала  в  себе  си  цяла  вселена.

                               Не  стъпвам,  а  нещо  ме кара  да  литна

                               над  земните  страсти,  в  природата  китна.

                          

                               Луната  не  бърза  сега  да  залезе

                               и  слънцето  сочи  тя  мълчаливо,

                               а  то  я  поглежда  разтворено  цяло.

                               По млечна  пътека  се  плъзва  във  бяло.

 

                               Тържествено  бяла,  за  тебе  изгряла,

                               ме  грабваш  и  носиш  на  сигурни  длани...

                               С нас  сватбена  песен  запява  Небето,

                               а  в  мене  дълбоко  приглася  сърцето...

 

                               Вселената  моя  край  теб  се  обвива.

                               Усещам  дъхът  ти  как  в  мене  се  влива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...