2 sept 2014, 12:43

Сватбата

572 0 5

                             Сватбата

 

 

                               И  ето  пристигам  тържествено  светла!

                               Прегърнала  в  себе  си  цяла  вселена.

                               Не  стъпвам,  а  нещо  ме кара  да  литна

                               над  земните  страсти,  в  природата  китна.

                          

                               Луната  не  бърза  сега  да  залезе

                               и  слънцето  сочи  тя  мълчаливо,

                               а  то  я  поглежда  разтворено  цяло.

                               По млечна  пътека  се  плъзва  във  бяло.

 

                               Тържествено  бяла,  за  тебе  изгряла,

                               ме  грабваш  и  носиш  на  сигурни  длани...

                               С нас  сватбена  песен  запява  Небето,

                               а  в  мене  дълбоко  приглася  сърцето...

 

                               Вселената  моя  край  теб  се  обвива.

                               Усещам  дъхът  ти  как  в  мене  се  влива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...