2 sept 2014, 12:43

Сватбата

568 0 5

                             Сватбата

 

 

                               И  ето  пристигам  тържествено  светла!

                               Прегърнала  в  себе  си  цяла  вселена.

                               Не  стъпвам,  а  нещо  ме кара  да  литна

                               над  земните  страсти,  в  природата  китна.

                          

                               Луната  не  бърза  сега  да  залезе

                               и  слънцето  сочи  тя  мълчаливо,

                               а  то  я  поглежда  разтворено  цяло.

                               По млечна  пътека  се  плъзва  във  бяло.

 

                               Тържествено  бяла,  за  тебе  изгряла,

                               ме  грабваш  и  носиш  на  сигурни  длани...

                               С нас  сватбена  песен  запява  Небето,

                               а  в  мене  дълбоко  приглася  сърцето...

 

                               Вселената  моя  край  теб  се  обвива.

                               Усещам  дъхът  ти  как  в  мене  се  влива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...