11 нояб. 2008 г., 16:50

Сватбено 

  Поэзия » Любовная
870 0 11

Какво нататък? Приказката свърши.
Три дни ни ядоха и пиха гостите.
Да сме щастливи, да си вдигнем къща
с гредите от оглозганите кости.

Нататък ще си посадим марули,
деца ще народим – да ни осмислят.
Дървото на живота ще забрулим
с два пръта – да нападат зрели истини.

Какво нататък? Имаш ми очите.
Мини със тях през обръча на пръстена.
Високо чака истинската приказка.
“Горчиво” е! Целувам те на кръста.

© Лили Радоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Присъединих се към аплодиращите!
    Поздрави!

  • Удоволствие е да прочета този хубав стих и тук!!! Поздрав!
  • Невероятно!
  • Браво!!!
  • В центъра на кръста е пресечната точка.
    Поздравления, страхотен стих!
  • БРАВО И ОТ МЕН!
    Много силно и истинско!
  • Благодаря на всички! Руми, точно за това става дума в представата за една "слънчева женитба" - истинското срещане и сътворяване, истинското сливане и изграждане. Тогава се случва щастливо и не сваршва общият път. За да е истински, случването трябва да е на всички нива. Мисля, че това е най-древната и "старомодна" представа за обич и брак.
  • ...Имаш ми очите.
    Мини със тях през обръча на пръстена.

    Браво, Лили!
  • Бракът е кръст, несъмнено... Но има не само "горчиво". Има и много сладко... Стихът е невероятен! Но аз съм старомодна и държа на брака, на децата, на семейството... Поздрави!
  • Е, не! Ти вече съвсем ме довърши.
    Няма да чета повече днес!

    п.п. Стихото е железно! Много! Ама много много!!!
  • Eeee, страхотно е!
Предложения
: ??:??