11.11.2008 г., 16:50

Сватбено

1.1K 0 11

Какво нататък? Приказката свърши.
Три дни ни ядоха и пиха гостите.
Да сме щастливи, да си вдигнем къща
с гредите от оглозганите кости.

Нататък ще си посадим марули,
деца ще народим – да ни осмислят.
Дървото на живота ще забрулим
с два пръта – да нападат зрели истини.

Какво нататък? Имаш ми очите.
Мини със тях през обръча на пръстена.
Високо чака истинската приказка.
“Горчиво” е! Целувам те на кръста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Радоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...