Какво нататък? Приказката свърши.
Три дни ни ядоха и пиха гостите.
Да сме щастливи, да си вдигнем къща
с гредите от оглозганите кости.
Нататък ще си посадим марули,
деца ще народим – да ни осмислят.
Дървото на живота ще забрулим
с два пръта – да нападат зрели истини.
Какво нататък? Имаш ми очите.
Мини със тях през обръча на пръстена.
Високо чака истинската приказка.
“Горчиво” е! Целувам те на кръста.