Аз все си казвам малко, още малко
ми трябва да достигна небосвода,
а той като далеко е, и жалко,
че пръстите ми не докосват свода.
Аз все се лъжа, че ми е потребно
да бъда цяла с нямата си същност.
Това, което вече е захвърлено,
не може да ми бъде къс надеждност.
И все така я карам, все нататък,
и ха, дано, да стигна по-далеко.
Ала едва ли, без зачатък,
ще се развие пътя ми далеко. ...