26 апр. 2013 г., 23:27  

Свещ

548 0 1

 
Слънце пролетното напече,
цъфнаха дръвчета и цветя,
и пчелички зажужаха вече,
 с топлина напълни се света.

Вечер, щом опразни ме луната,
светят ми далечните звезди,
но те не подаряват топлината,
събрана през изминалите дни.

Създадох те, за да се открия.
Галиш, сгряваш моята душа.
Във восък запечатана магия -
като свещ, със топла светлина.

Запалвам се, за да ми светиш.
Откривам те, за да се разбера.
Стих пиша ти, за да усетиш...
Това, което чувствам - че горя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...