Свещ
547
0
1
Слънце пролетното напече,
цъфнаха дръвчета и цветя,
и пчелички зажужаха вече,
с топлина напълни се света.
Вечер, щом опразни ме луната,
светят ми далечните звезди,
но те не подаряват топлината,
събрана през изминалите дни.
Създадох те, за да се открия.
Галиш, сгряваш моята душа.
Във восък запечатана магия -
като свещ, със топла светлина.
Запалвам се, за да ми светиш.
Откривам те, за да се разбера.
Стих пиша ти, за да усетиш...
Това, което чувствам - че горя!
© Красимир All rights reserved.
