26.04.2013 г., 23:27  

Свещ

550 0 1

 
Слънце пролетното напече,
цъфнаха дръвчета и цветя,
и пчелички зажужаха вече,
 с топлина напълни се света.

Вечер, щом опразни ме луната,
светят ми далечните звезди,
но те не подаряват топлината,
събрана през изминалите дни.

Създадох те, за да се открия.
Галиш, сгряваш моята душа.
Във восък запечатана магия -
като свещ, със топла светлина.

Запалвам се, за да ми светиш.
Откривам те, за да се разбера.
Стих пиша ти, за да усетиш...
Това, което чувствам - че горя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...