Свещ
Разтварям се в очите ти сега –
поемай ме, по малко и на глътки.
Вселената е в твоята ръка,
а истината – в меките ти стъпки.
Притихнала съм с нашите мечти,
безгрижна като пролетния вятър,
сърцето ми се гуши и мълчи,
а думите потъват в тишината.
Изгубвам се сред твоята душа,
с далечното усещане за тяло.
Не мога да си тръгна. Докога?
Във тебе даже краят е начало.
Отворила съм всичките врати
и вятърът превзема крепостта ми.
Повярвах в любовта и се родих
в душата на поет, и в песента му.
Създавай ме! С олтара от сълзи
полагаме основите на църква,
а раните от миналите дни
са символи на нашето безсмъртие.
Обичай ме! Сега, за този миг!
В молитвата ни нека да потъна!
Преди да си отидеш запали
една последна свещ... за Любовта ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Все права защищены
