Свещ
Разтварям се в очите ти сега –
поемай ме, по малко и на глътки.
Вселената е в твоята ръка,
а истината – в меките ти стъпки.
Притихнала съм с нашите мечти,
безгрижна като пролетния вятър,
сърцето ми се гуши и мълчи,
а думите потъват в тишината.
Изгубвам се сред твоята душа,
с далечното усещане за тяло.
Не мога да си тръгна. Докога?
Във тебе даже краят е начало.
Отворила съм всичките врати
и вятърът превзема крепостта ми.
Повярвах в любовта и се родих
в душата на поет, и в песента му.
Създавай ме! С олтара от сълзи
полагаме основите на църква,
а раните от миналите дни
са символи на нашето безсмъртие.
Обичай ме! Сега, за този миг!
В молитвата ни нека да потъна!
Преди да си отидеш запали
една последна свещ... за Любовта ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
