12 июн. 2007 г., 09:50

Свещ в нощта

1.2K 0 11
В тъмнината ще запалим свещ,
в светлината й силуети ще сетим.
Ще се докосваме със порив горещ,
ще се любим, докато се наситим.

Без капка свян, с много обич така
ще се отдаваме в страстните ласки,
забравили всяка болка, гняв и тъга -
ще сме истински, без роли и маски.

Ще достигнем до нежните трепети,
ще потръпват телата в пробудата.
Твоя, цяла ще пулсирам в ръцете ти,
ще усетим сладостта от възбудата.

От нежните ми ласки ще достигнеш
края на копнеж страстен в нощта.
В спокоен сън до мен ще притихнеш,
аз с диханието си ще угася  свещта.

2006г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....