Свещ за благодарност

22 янв. 2024 г., 08:14

Поэзия » Любовная, Философская

224 3 2

За някакъв нищожен миг,

представата ми - да те няма,

крещи за теб с неистов вик,

от мъка, болка, и от жажда.

Тогава силата ми мъжка,

топѝ се като свещ за помен,

и много бавно се превръщам,

във дим погребал своя огън...

Но знам, че в пепелта се ровил,

намирах тихата жарава,

и в черни дни се Богу молих,

за време - дълго да изгарям.

Че още ми е твърде рано,

да бъда трижди звук камбанен,

и искам да съм твое рамо,

преди пред портите Петрови, канен...

Аз цял живот живея с липси,

и свикнах да търпя стоически.

Макар в душа с апокалипсис,

спасих героя си лирически.

И той с ръка, гърди кръстоса,

подвѝл коляно пред олтара,

а в другата е стиснал восък,

и ва̀е свещ, че си му дар...

©тихопат.

Данаил Антонов

21.01.2024