3 дек. 2018 г., 12:58

Свещена самота

1.2K 0 0

В измислена реалност-нереалност ще отлитам,
когато съм до твоите крила;
и може би единствено любов там ще изпитам...
И затуй отлитам, и затуй отлитам.

 

Не ща любов наполовина, не ща слова неоткровени,
ако не са изхвръкнали направо от душата
преливащи от изворът любов –
по-добре да се удавя в свещен самотен благослов.

 

Не нарушавайте, о моля ви покоят ми,
не го рушете с вашите лъжи.
С него облякъл съм се като с бреме,
благословен съм, знайте, нищо че тежи.

 

И може би светът е весел,
и може би е пълен с цветове...
Но в тъжният ми свят отнесен
по-вкусни са ми есенните плодове.

 

...

 

Когато чувствата узреят и натежат в последния си миг,
тогава с нежност се откъсва на обичта плодът.
И хиляди животи оживяват, и хиляди моменти в единствен кратък вик.

 

Оставете ме! Ах, моля ви – да поживея в последния самотен миг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...