3.12.2018 г., 12:58 ч.

Свещена самота 

  Поезия » Любовна
925 0 0
В измислена реалност-нереалност ще отлитам,
когато съм до твоите крила;
и може би единствено любов там ще изпитам...
И затуй отлитам, и затуй отлитам.
Не ща любов наполовина, не ща слова неоткровени,
ако не са изхвръкнали направо от душата
преливащи от изворът любов –
по-добре да се удавя в свещен самотен благослов.
Не нарушавайте, о моля ви покоят ми,
не го рушете с вашите лъжи.
С него облякъл съм се като с бреме,
благословен съм, знайте, нищо че тежи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Костадинов Всички права запазени

Предложения
: ??:??