М-К (Мартин Костадинов) 3 декември 2018 г., 12:58 ч.

Свещена самота 

39 0 0

В измислена реалност-нереалност ще отлитам,
когато съм до твоите крила;
и може би единствено любов там ще изпитам...
И затуй отлитам, и затуй отлитам.

 

Не ща любов наполовина, не ща слова неоткровени,
ако не са изхвръкнали направо от душата
преливащи от изворът любов –
по-добре да се удавя в свещен самотен благослов.

 

Не нарушавайте, о моля ви покоят ми,
не го рушете с вашите лъжи.
С него облякъл съм се като с бреме,
благословен съм, знайте, нищо че тежи.

 

И може би светът е весел,
и може би е пълен с цветове...
Но в тъжният ми свят отнесен
по-вкусни са ми есенните плодове.

 

...

 

Когато чувствата узреят и натежат в последния си миг,
тогава с нежност се откъсва на обичта плодът.
И хиляди животи оживяват, и хиляди моменти в единствен кратък вик.

 

Оставете ме! Ах, моля ви – да поживея в последния самотен миг.

© Мартин Костадинов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.