В измислена реалност-нереалност ще отлитам,
когато съм до твоите крила;
и може би единствено любов там ще изпитам...
И затуй отлитам, и затуй отлитам.

Не ща любов наполовина, не ща слова неоткровени,
ако не са изхвръкнали направо от душата
преливащи от изворът любов –
по-добре да се удавя в свещен самотен благослов.

Не нарушавайте, о моля ви покоят ми,
не го рушете с вашите лъжи.
С него облякъл съм се като с бреме,
благословен съм, знайте, нищо че тежи.

И може би светът е весел,
и може би е пълен с цветове...
Но в тъжният ми свят отнесен
по-вкусни са ми есенните плодове.

...

Когато чувствата узреят и натежат в последния си миг,
тогава с нежност се откъсва на обичта плодът.
И хиляди животи оживяват, и хиляди моменти в единствен кратък вик.

Оставете ме! Ах, моля ви – да поживея в последния самотен миг.