Тази вечер небето е толкова звездно,
че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен.
И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе
малък ангел - вестител на нашия утрешен ден.
Ще притвори криле - бяла нежност от лъч изтъкана
и навярно ще блесне в окото му тънка сълза.
Ще се люшне звезда, щом посегна с ръка да я хвана,
а пък той ще положи длан в моята малка ръка.
Ще прошепне тъй тихо, че само сърцето ще чуе,
да не бързам по дългите свои пътеки към утре.
Да поспра и попия на всяка минута покоя,
за да вкуся по-ярко цвета на поредната утрин. ...