hristam (Христина Мачикян)
531 928
8.03.2020 г., 21:53 ч.

Свещица любов 

  Поезия
871 5 7

 

Тази вечер небето е толкова звездно,

че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен.

И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе

малък ангел - вестител на нашия утрешен ден.

 

Ще притвори криле - бяла нежност от лъч изтъкана

и навярно ще блесне в окото му тънка сълза.

Ще се люшне звезда, щом посегна с ръка да я хвана,

а пък той ще положи длан в моята малка ръка.

 

Ще прошепне тъй тихо, че само сърцето ще чуе,

да не бързам по дългите свои пътеки към утре.

Да поспра и попия на всяка минута покоя,

за да вкуся по-ярко цвета на поредната утрин.

 

Да се уча да виждам отвъд сетивата човешки -

как танцува на пръсти в морето от макове вятър,

как реката по изгрев извива снагата си тежка

и върбите разсипани къдри към нея протягат.

 

Да отпивам на глътки от цялата земна палитра,

та да имам за себе си в бъдното светъл оазис.

И когато след ангела дойде денят да политна,

да ми свети свещица любов и съня ми да пази.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??