Свещица любов
Тази вечер небето е толкова звездно,
че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен.
И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе
малък ангел - вестител на нашия утрешен ден.
Ще притвори криле - бяла нежност от лъч изтъкана
и навярно ще блесне в окото му тънка сълза.
Ще се люшне звезда, щом посегна с ръка да я хвана,
а пък той ще положи длан в моята малка ръка.
Ще прошепне тъй тихо, че само сърцето ще чуе,
да не бързам по дългите свои пътеки към утре.
Да поспра и попия на всяка минута покоя,
за да вкуся по-ярко цвета на поредната утрин.
Да се уча да виждам отвъд сетивата човешки -
как танцува на пръсти в морето от макове вятър,
как реката по изгрев извива снагата си тежка
и върбите разсипани къдри към нея протягат.
Да отпивам на глътки от цялата земна палитра,
та да имам за себе си в бъдното светъл оазис.
И когато след ангела дойде денят да политна,
да ми свети свещица любов и съня ми да пази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
