Свещите осветяват моя път,
стоплят ме и с тях не чувствам самота,
но те за мен спират да горят,
предам ли ги – потапяйки ги във вода.
Споменът като водата трудно ще се изпари,
а каква искра е нужна на свещта,
тя - отново да поиска да гори,
прощавайки ми, че потопих я във вода.
И свещите в себе си душа таят,
а тя за всекиго гори,
когато някой си отива, до него те стоят,
огънят разтапя ги и те прокапват като сълзи.