Свещите осветяват моя път,

стоплят ме и с тях не чувствам самота,

но те за мен спират да горят,

предам ли ги – потапяйки ги във вода.

Споменът като водата трудно ще се изпари,

а каква искра е нужна на свещта,

тя - отново да поиска да гори,

прощавайки ми, че потопих я във вода.

И свещите в себе си душа таят,

а тя за всекиго гори,

когато някой си отива, до него те стоят,

огънят разтапя ги и те прокапват като сълзи.